Валентина Йотова-Тодорова - прощален хляб, перевод

Тази нощ нацъфтяха черешите
и просторът с аромат се изпълни.
Как осъмнахме, блудници грешни,
небосводв остъкленото утро над хълма.

Ненаситна, земята ни пиеше,
от изгаряща жажда напукана!
Като птица в небето се виеше
твоят шепот, покълнал по устните.

И продума ти: – Тръгвам си, мила!
Прегърни ме, до миг ще изтлея
зад смълчаното свъсено било,
след бодливия глас на петела,

който яростно с нокти и крясък
нощна дрипа размахва нагоре.
Оглушава ни яркият плясък
на крилата му. Острите шпори,

със които зората гравира,
разпиляна в зрънцата на нара –
сякаш в злато любовно извират
като топла и пепелна вяра.

По плетищата метнал парцалите
от изпраното утринно слънце,
с овехтели брашнени месали
мелничарят колелото развърта.

И просото на всяка минута
смила бавно, с прецизност и точност.
Само миг – и денят ще залупа
барабанно над сънните покриви.

Само миг. Точно толкова имаш
да завържеш за глезена мрака.
Ще се върна в окото на зимата.
Цяло лято, ако можеш, да чакаш.

И да слушаш от хълма отсрещен
тъмен екот с най-сладката слабост –
да съм ядка в окото на лешник
и душица – за тебе – във хляба!
 
(перевод с болгарского Стафидова В.М)

Прощальный хлеб

(У болгар принято давать
на прощание кусочек хлеба,
как у россиян присаживаться
на дорожку)

В эту ночь распустилась черешня
Бесподобны её ароматы
Сон пришёл ко мне блудный и грешный
Мне его навязали закаты

Пьёт земля и никак не напьётся
Всё от жажды горит и искрится
Словно белою ласточкой вьётся
Шепот губ  твоих ласковый снится. 

Ты сказал мне – уже я в дороге
И душа обнимать тебя хочет
Я уже за горой,на пороге
Скоро утро - нахохлился кочет.

Он уже навострил свои когти
И трещат ночи чёрные ткани
И она нежеланная гостья
Из-за шпор упираться не станет.

И заря свой узор гравирует
Вся лучами горит атмосфера
И любовь на земле торжествует
Как из  пепла рождённая вера.

Высыхает бельё на заборах
От умытого солнца и утра
Обветшалая мельница снова
Жернова свои старые крутит

И точится мука и сочится
Аккуратно, размерено, строго
Так и день этот может случится.
Барабанный услышится грохот.

Только миг. Только миг мы имеем
А потом испаряемся снами
И напрасно метели звереют
Мы изрядно намучились сами.

Ты послушай меня пересмешник
Я любимая ягода неба
Я ядро, что роняет орешник
Запах горький прощального хлеба.


Рецензии