Валентина Йотова-Тодорова - Окуцялото слънце, пере

Четвъртък. Утрото прикляква
в облак над разсънената кръчма.
Раздърпан и невчесан старец
кастрон с шкембе чорба поръчва.

Подлютва – и пипер, и чесън
щедро сипва и е лакома
зеницата му, но горещ е
драскащият по езика залък.

Това е Бог в четвъртък сутрин.
Седмицата – недовършена.
Седи над канче топла супа
и сърба дажбата си сгушен.

А по ревера му опърпан
потича струйчица безцветна.
Петно на шлифера му, купен
от щанд за втора употреба,

цъфти. Ръката му трепери.
Брадата му е пълна с клечки.
Разбутва с лакти да намери
място, близичко до печката

да дремне миг, докато свъсена
го стресне сервитьорка дребна,
дошла след него да избърше
с душа, на никого потребна.

А беше Господ-Бог – Жетварят,
Стопанинът, Орачът и Сеячът.
Огледаш ли сега олтара му,
ти иде жив да го оплачеш –

пастир със изкривена гега,
от дъжд във подлеза се крие,
Не казва, че кракът му кекав
така боли, че да завие

към слънцето му иде просто.
Забравил е, че е всесилен.
И случва се – самият Господ
на себе си да е противен.

Но е четвъртък още. Сутрин.
Пълзи мравунякът човешки
Души продава, дни купува...
А до неделята остава вечност.

(перевод с болгарского Стафидова В.М)

Захромавшее солнце

Четверг и утро приседает
Над нашей сонною корчмою
Стоит в ней старый оборванец
И угощается шурпою.

 Добавил перца с чесноками
Он щедро в лакомое блюдо
Пожар бушует за щеками
Язык и губы не забудут.

Старик есть Бог в четверг под утро
Ещё не кончилась неделя
Сидит над супом велимудро
Его торжественно приемлет.

На нём пиджак весьма  потёртый
В разводах жирных и бесцветных
И пятна жирные когортой
Всех лет забытых беззаветных.

Дрожит рука его с цветами
На бороде остатки гречки
Он ловко двигая локтями
Находит место возле печки

И задремал, но разбудила
Подала счёт официантка
И ей увы не угодила
Душа святая христианка.

А он ведь Бог - всему хозяин
Он жнец, садовник и оратель
Весь мир его, аж до окраин
И он не просто обыватель.

Простой пастух с кривой ухмылкой
Его от ливня погреб скроет
Боль вьелась в ноги и затылок
От боли скоро он завоет.

Без спросу солнце рассверкалось
А он забыл, что он всесилен
Ну с кем такое не случалось,
Когда ты сам себе противен.
 
Пока четверг и скоро утро
Как муравьёв людей роенья
Меняют душу на минуты
И далеко до воскресенья.