Валентина Йотова-Тодорова - Една стъпка след Бога,

Жената след любов е най-красива,
а въздухът е оглушал от нежност.
На дъжд ухае младата коприва,
на млечна царевица. Своя жезъл

на страстта владетелят прибрал е
и придобил е видими контури.
Небето – седмото – е отлетяло
към далечни висини. Разтурено

е лястовичето гнездо. Тревите –
полегнали и мокри бълват думи,
които може да не чуе никой.
В езиците им зреят пълнолунни

росинките на бъдещата пролет,
трикратни обещания за още
изкачване на стръмните простори
по хребета на ягодови нощи.

Узрява тишината, есен;ла
по-рано. Светлооко се разтича,
из топлите й скути се разсипват
оттенъците на едно – Обичам!

И тази приказка е като сянка,
подир която всеки порив зрим е
след допира в света на сетивата,
щом красотата има свое име.

(перевод с болгарского Стафидова В.М)

Один шаг к Богу

Любая женщина в любви красива
И в воздухе вовсю витает нежность
Пусть дождь стучит по кукурузе и крапиве
Свою, являя миру неизбежность

Страстей владелец принялся за дело
И мир проявленный в воде не светят звёзды
Седьмое небо напрочь отлетело
Куда-то в космос  в ласточкины гнёзда

Дождём омыло травы молодые
Лежат и мокрые свои лелеют думы
Не слышат их – бывают и такие
И вызревают лишь на полнолунье.

Роса для вёсен будущих копится
В три раза больше будет урожая
Плодов и ягод ночью уродиться
Мы подождём а он пусть поливает.

Нас тишиною осень посетила
Голубоглаза, вымокла до нитки
На тёплые коленки посадила
Люблю её встречаю у калитки.

И эта притча летняя прохлада
И в ней любовь живёт необозрима
Живут пока и помнить людям надо
Что красота своё имеет имя.


Рецензии