Роялът

РОЯЛЪТ
               
Стоеше
спокойно и тихо.
Почти невидимо,
до ъгъла.
Вратата внезапно
изкиха.
И втурна се врява
от пъкъла.
Замах на длета и отвертки.
Краката му с
чукове счупиха.
И драха
Лице за обелки.
Човъркаха.
И го търбушиха.
Акорди се гърчат убивани.
На кой ли,
на кой ли му пука?
Клавиши
изтръгнати, сритани,
желаят ни мълком сполука.

Лежи бездиханно претихо.
Безгласно.
Разголено в ъгъла.
След век и отгоре пребиха
Душата
за огън на пъкъла.
      25.09.2013г.


Рецензии