Валентина Йотова-Тодорова - Крик, перевод

Вик
 
Денят се шмугна – черен плъх! –
зад ъгъла – от мен стъписан,
нахапа залеза до кръв,
въздиха му обърна в писък.
 
Като мишена с бодната стрела
отсеченият клон се свлече.
И се търкулна капчица смола.
И с жива жар опали го небето.
 
А мракът с бинт от кадифе
превърза раната небрежно.
И рукна дъжд, един врабец
настръхнало подреждаше
 
тресчици, клечките, листата...
Дома му някой бе откраднал.
Озъбен като хищник вятър
фуча сърдит и безпощаден.
 
На заранта притихна изтощен,
изпра просторът калната си риза.
И го видях, избягало след плен,
как слънцето над покривите слиза,
 
как стича се в прашинка светлина
подобно златна пъпка на карфица,
и блясък подир блясък разпилява
в безред разпуснатите си къдрици.
 
То в шепите си стискаше без звук
едничко кехлибарено петаче, в което –
болка, свита до юмрук,
можа дървото само да изплаче!

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Крик

День прошмыгнул, как чёрный крыс
В углу соседнем притаился
Восход до крови сердце грыз
И в писк противный превратился.

Как поражённая мишень
На землю с веткою упал он
Смола закапала на пень
И небо жарко запылало.

А мрак вельветовым бинтом
Небрежно рану опоясал
И дождь пошёл и воробей
Слетел от страха восвояси

Сучки сухие и листы
Как будто выгнали из  дома
Сердитый ветер на сады
Обрушил гнев свой вероломно

К утру затих он, истощен
От грязи в мире всё омылось
И солнце бросило свой плен
На крыши красные спустилось.

Но бьётся каплей золотой
Как украшенье на булавке
Блестит нарушив мой покой
На буклях брошенных на лавке

А шепот в рощах и борах
Янтарных слёз так мало значит
И боль до хруста в кулаках
Быть может дерево исплачет.