Неусетена ще помълча пред твоята врата
и ще послушам как вън дъждецът стене.
Няма да те питам въобще къде си ти сега,
нито пък ще искам днес да ти бъда бреме.
Съвсем за малко спрях и тук ще постоя,
спомняйки си някога как ме чакаше на прага.
Сега съм тук и и стоя толкова отчайващо сама,
а не знам би ли искал с теб за малко да поседна.
Ръми дъждът отвън и плаче със сълзите ми,
разказва мокри приказки на сгушените птици.
Раните кървят на вятъра в задъхания шепот,
със стъпки стъклени бягащ по керемидите.
Белези от пожарища завеща ми на душата
и се разпиляха нанякъде сезоните от страх.
Чакали вият нощем далече към хоризонта,
но аз ги чувам, като че ли и аз вия с тях.
Премина като кълбо от мълнии през мене,
пожар разпали от отдавна забравена жарава.
Сега… всяка клетка изтерзана в мене стене
и се питам- нима страдание такова заслужавам.
Пред вратата ти
© Copyright: Йорданка Радева, 2013
Свидетельство о публикации №113092410273
Свидетельство о публикации №113092410273
Рецензии