Реката
разпиляват воден прах,
а планинските грамади
вдигат зъбери над тях.
Бягат водните талази
към далечни равнини,
ронят бисери, елмази
разярените вълни.
Но внезапно над реката
засиява светлина:
ето,идва низината
и настава тишина.
Над зелените простори
пада сребърна роса,
пред учудените взори
греят сини небеса.
Носи ведрина реката,
носи радост, красота,
свежестта на планината
и надежда за света.
Свидетельство о публикации №113092302954
пожалуйста, мой перевод на http://www.stihi.ru/2013/09/23/4846
С дружеским теплом. Инесса.
Соколова Инесса 23.09.2013 21:02 Заявить о нарушении