Осень в лесу

Александр Васин 4

Люблю идти по тропке я лесной,
Когда вокруг хозяйничает осень.
Идешь, шуршишь опавшею листвой
Среди дубов и величавых сосен.

Проглянет солнце – золотом горит
Лесная чаща пестрыми листами,
И лес, накрывшись тишиной, стоит
Задумчиво под ясными лучами.

Но, если только ветер налетит,
Лес загудит угрюмо и тревожно,
А ветер резво листья закружит…
Покружит и опустит осторожно.

И снова тишина вокруг, покой,
Лишь что-то шепчут листья золотые,
Я трогаю их трепетно рукой,
Блестящие листочки расписные.

Превела на Български: ЮЛИЯНА ДОНЕВА

ЕСЕН В ГОРАТА

Обичам аз да ходя във гората,
когато есента навред твори.
Вървиш и шепнат падайки листата
сред величествени дъбове и борове.

Гледаш слънцето, гори във злато,
храстите в гората с пъстри листи,
гората дебне скрита в тишината,
под лъчите слънчеви замислена.

Но, ако вятър мигом връхлети
и гората заехти тревожно,
а вятърът в листата закръжи...
Кръжи,след туй внимателно се спусне.

И пак настава тишина, покой,
само дето шепнат златни листи,
трепетно докосвам ги с ръце,
листите блестящи, толкоз пъстри.