Генка Богданова - Грешница, перевод

Вятърът се  люби с Ръж зелена.
От ласките му нежни упоена,
влюбена тя в скута му трепти.
Той мило, сладко й шепти...

Но връхлетя ги изведнъж
мрачният и гневен Дъжд.
Стресната приведе се Ръжта.
Уплаши се. Ревнивец е Дъжда.

Измамен е. Прилича на стихия.
Къде ли от гнева му ще се скрие?
Очите му се тъмни и студени -
като вълни от буря връхлетени.

Очите му са гневни и  сърдити -
два ножа във сърцето й забити.
Очите му - стрели отровни,
наказват я за ласките греховни.

Не могат и не искат да прощават.
Те само ревност и обидата познават.
Виновна е Ръжта, обича двама!
И прошка за греха й няма!

Но литна Вятърът. Дъждът се укроти.
Ръжта във скута му се приюти.
Влюбен гали я Дъждът щастлив,
Вятърът ги гледа тъжен и ревнив.
 
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Грешница

Ветер в рожь зелёную влюбился
Нежно гладил и очень часто снился
И она влюблённая трепещет
Он ей шепчет звёзды блещут.

Но пошёл ревнивец дождь
И её бросает в дрожь
Нет спасенья от дождей
И немножко страшно ей.

Но стихиям свойственны обманы
Нет от них спасенья ни охраны
Льётся с неба чёрный и холодный
Словно шторм на море сумасбродный.

Ливень гневен и сердит
Словно в сердце нож забит
И как выстрелы глаза
Хочет грешных наказать

Не хотят, не могут, не прощают
Жизнь в одну обиду превращают
Виновата рожь ей  оба любы
И просить прощения не будет.

Стихнет ветер дождь пойдёт
Рожь к груди своей прижмёт
Так устроено на свете
Подождёт ревнивец ветер.