Христо Банковски Про Ботева Нещо друго за Ботев

„НЕЩО ДРУГО ЗА БОТЕВ” („ПРО БОТЕВА”)
Христо Павлов Банковски (1937-1976 г.)
                Болгарские поэты
                Перевод: Александр Борисов


Христо Банковски
НЕЩО ДРУГО ЗА БОТЕВ

Ти, големият чиновник, коленичиш пред Ботев,
но ако той беше жив – щеше да го уволниш от работа,
защото често би ти „развалял живота”
и твоята началническа дума би се чувала слабо.

Ти, прекрасната дама, която артистично кокетираш
с Ботевата поезия и с неговия живот,
жена да му беше – щеше във всичко да го възпираш
и накрая – би му поискала развод.

Ти, набожната майка, която и днес пред бога
молитвено вдигаш очи и палиш свещ,
щеше да го осъдиш – трогателно и строго,
и като нехранимайко от него да се отречеш.

А геният е разпънат между неподозирана любов и нечовешка обида…
Вие оставате същите. Вековете вървят.
Той твори така, че даже боговете могат да му завидят
и като нов Прометей на скалата да го приковат.

Но щастлив е бил Ботев, че е имал най-святата майка,
най-българската майка, истински вярваща,
Алтън Калофер – икона златна и малка
и над нея от Врачанските чуки молитвено долитат гарвани.

Щастлив е бил Ботев, че е имал Венета,
защото горе над Враца тънки самодиви не тичат.
Ах, тая грешница – от бога проклетата,
необвързаната с венчило българска Беатриче…

А Ботев живя светкавично и епохално,
защото, макар и гладен, не прие робските окови на хляба,
защото имаше само трима велики началници:
една България,
една поезия,
една сабя!


Христо Банковски
ПРО БОТЕВА (перевод с болгарского языка на русский язык: Александр Борисов)

Чиновник пред Ботевым колени преклонит,
Веночек поправит рукой,
За „жизнь ненормальную” сразу уволит,
Когда вдруг он станет живой.

Прекрасная дама, красива, вальяжна, –
Про Ботева помнит народ.
Женой стать поэта? – Ах, как это важно!
А после подать на развод.

Любящая мать, что и днём перед богом,
Тоской истекает слеза,
Пеняет поэта трогательно, строго,
Не нужен – забудут глаза.

И гений распят меж судьбой и любовью,
Обидой и лестью людей,
В высоких Балканах ты к скалам прикован,
Распятый ты, как Прометей.

Имел Христо Ботев священную маму,
Святую болгарскую мать,
Святой Калофер, что иконою станет,
Где вороны будут кричать.

А Ботев был счастлив, любил он Венетту.
Ах, богом проклятая дочь!
Пришла самодивой к нему Беатриче,
К нему в незабвенную ночь.

Прожил эпохально, как молнии росчерк,
Хоть хлеб не всегда у него.
Болгария – перво!
Свобода – второе!
А третее – сабля его!