С гласа на ясна сребърна камбана

       /На поета - родолюбец
          Петър Гинчев/

Аз виждам в твоите очи Балкана,
на Бакаджик хайдушкия калпак,
на древна Тонзос сребърна гердана,
Индже Войвода - гордия юнак.

Развял перчем над чело вдъхновено,
на Тракия достоен, верен син,
ти бе сърце от обич запленено,
омайно биле и горчив пелин.

С гласа на ясна сребърна камбана,
с крила на птица волна, устремен,
ти пееше за бойна люта рана,
за светло утро и възторжен ден.

Аз виждам Бояджишките мегдани
и кървавото българско хоро,
размаханите диви ятагани
и тъпан, "що не бие за добро".

Аз виждам майка българска да пее
и с чудни багри черги да тъче.
За челяд многобройна да копнее,
"Сполай ти, Боже" - кротко да рече.

По мъжкото ти рамо, разпилени,
аз виждам нежни свилени коси.
С дъха си Тя когато те докосне само
и маргарит започва да роси.

Ах, колко още песни неизпети
отнесе ти по звездния си път,
където други слънчеви поети
към своето безсмъртие вървят!