Генка Богданова - когато се изправих, перевод

Когато се изправих за пръв път пред дъската,
в гърдите ми потрепна чувство непознато.
На двора сняг валеше. Дошла бе бяла зима,
а  аз цъфтях от радост, чувствах се значима.

С несигурна ръчичка написах „Мила мамо”
и знаех, че се случва събитие голямо.
„Щом азбуката зная и думи пиша вече,
пред мене се открива път труден и далечен.

Път, който ще ме води право към мечтите,
там, дето ме очакват тайни неоткрити.
А звънналите рими, родени във душата,
чрез буквите ще станат послания крилати…”

В сърцето ми запяха празнични камбани,
аз  букви вече пишех с пръстчета събрани.
Сякаш знак молитвен, с тебешир в ръката,
тихичко изписвах с вяра във душата.
 
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

   когда меня впервые

Когда меня впервые в школе вызвали к доске
От новых чувств я сильно трепетала
Была зима как раз и падал белый снег
А я цвела тогда и ликовала.

Я «Мама» написала неуверенной рукой
Одно из самых в жизни значимых событий 
Теперь пойду по жизни дорогой столбовой
Ведь азбука дана нам для открытий.

Дорога по которой я дойду к своим мечтам
Где меня ждут всегда открытия и тайны
И даст мне рифм и смысл моим словам
А всё от нашей азбуки крылатой.

В душе моей уже вовсю поют колокола
И ручку мои пальцы держат как в молитве
И вера в моём сердце навечно проросла
Любите дети азбуку, любите!