Сергей Есенин - Теперь любовь моя не та

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой


***
                На Клюев
Не е оная любовта.
Ах, зная аз, че ти тъгуваш,
затуй че с лунната метла
стихът калта не ще разтури.

Над челото ти заблестя    
за радост и тъга звездата,
ти от сърце дома възпя,
но не вгради във дом душата.

Когото чакаше в нощта,
подмина стряхата отново.
Кому ти ключа завеща
и позлати със звучно слово?

За слънце днес не ти се пей   
и рай не виждаш през стъклата.
Тъй маха мелница крилата,
но не полита към небе.

1918

***
Не Е онАя любовтА.   
Ах, знАя Аз, че тИ тъгУваш,
затУй че с лУнната метлА
стихЪт калтА не щЕ разтУри.

Над чЕлото ти заблестЯ    
за рАдост и тъгА звездАта,
ти от сърцЕ домА възпЯ,
но не вградИ във дОм душАта.

КогОто чАкаше в нощтА,
подмИна стрЯхата отнОво.
КомУ ти клЮча завещА
и позлатИ със звУчно слОво?

За слЪнце днЕс не тИ се пЕй
и рАй не вИждаш през стъклАта.
Тъй мАха мЕлница крилАта,
но не полИта към небЕ.


* * *
Клюеву

Теперь любовь моя не та.
Ах, знаю я, ты тужишь, тужишь
О том, что лунная метла
Стихов не расплескала лужи.

Грустя и радуясь звезде,
Спадающей тебе на брови,
Ты сердце выпеснил избе, 
Но в сердце дома не построил.

И тот, кого ты ждал в ночи,
Прошел, как прежде, мимо крова.
О друг, кому ж твои ключи 
Ты золотил поющим словом?

Тебе о солнце не пропеть,   
В окошко не увидеть рая.   
Так мельница, крылом махая,
С земли не может улететь.   

1918