Улыбка Бога

Михаил Куншт

Золотая осень, ты – улыбка Бога,
Прилетай скорее, жду тебя к порогу,
Обогрей мне душу красотой желанной,
Я мечтал об этой встрече долгожданной.
Пробегусь, как в детстве, по ковру златому,
Поклонюсь я в пояс дубу вековому.
Стройную берёзку обниму руками,
Пропою ей песню вместе с журавлями.

Вдохнови же, осень, на благое дело,
Я б хотел, чтоб Муза мне ночами пела,
Чтобы много сказок написать детишкам,
В каждый домик счастье принести малышкам,
Чтобы Божья милость путь мне освещала,
Мне не зря же мама в детстве предсказала...

Золотая осень, ты – улыбка Бога,
Прилетай скорее, жду тебя к порогу.

Превела на Български: ЮЛИЯНА ДОНЕВА

УСМИВКАТА НА БОГА

О, ти златна Есен – Божия усмивка,
долети тук бързо с пъстрата усмивка,
стопли ми душата с красота желана,
за мен тази среща е тъй дългомечтана.
Да потичам искам  по килима златен,
поклон аз да сторя на дъба вековен,
със брезата стройна в едно да се слея,
с жеравите дружно, песен  да запея.

За добри дела, вдъхнови ме, Есен,
Музата ми нощем да ми пее песен,
приказки да мога да пиша за децата,
в домът им да влязат, да радват им сърцата.
Че Божията милост, път ще ми показва,
не напразно в детството, мама ми предсказа.

О, ти, златна Есен – Божия усмивка,
бързо долети, с пъстрата покривка!