Лека нощ
да се смееш със сълзи
и на сън да виждаш лятото...”
Хр. Ботев
Светът е кръчма! Кръчма насред път –
без ред и правила, с пиянски нрави.
Живот на екс... и тръгваш за Отвъд...
Побъркан свят! Какво да го оправяш!
От памтивек навикнал да е лош,
не смее за добро да се разбуди.
Доброто тук не струва пукнат грош
и всъщност е обществена заблуда.
Но ето ни, сред сипкавия мрак
държим се за ръце, че ще ни смачка –
един изгубен в кръчмата добряк,
прегърнал мен – отчаяна добрячка.
С една любов за шапка и чадър...
До масата ни всяко зло притихва.
И някак си светът, почти добър,
с пиянска добродушност се усмихва.
Разнежен и забравил, че е лош,
ще черпи със живот на поразия
и нежно ще прошепне: „Лека нощ!” –
преди с любов до смърт да ни напие...
Свидетельство о публикации №113091600337