Небето над ограбена България
виси като ръждив дамоклев меч.
Заложници сме на съдба – лотария
и пътят ни не води надалеч.
Текат по гнили, немощни артерии
омраза, разделение и жлъч.
Разлагат ни зловонните бактерии
и няма от надежда светъл лъч.
Изчезва бързо българската нация,
проблемите етнически горят…
Грабители ни смучат на ротация
и най- брутално ще ни продадат.
А ти стоиш и чакаш пак Месията
летаргията да ти изцери?!
Очаква те единствено робията,
която, срамно, сам си подари…
Вземи в ръцете си гнева и вярата,
в единството се крие мъдростта.
И нека гордостта ти славна, старата,
възвърне на сърцето ти мощта!
А ти стоиш и чакаш
© Copyright: Радко Стоянов 2, 2013
Свидетельство о публикации №113091603151
Свидетельство о публикации №113091603151
Рецензии
Доброе утро, Радко! Мой перевод можно посмотреть на http://www.stihi.ru/2013/09/17/2294
Разделяю Ваши переживания, освещенные в стихотворении.
Надо знать причины бед, чтобы найти правильный выход из трудной ситуации.
Всего доброго. И. С.
Соколова Инесса 17.09.2013 09:15 • Заявить о нарушении
Разделяю Ваши переживания, освещенные в стихотворении.
Надо знать причины бед, чтобы найти правильный выход из трудной ситуации.
Всего доброго. И. С.
Соколова Инесса 17.09.2013 09:15 • Заявить о нарушении