Като живи въглени в сърцето
родната ми къща и селцето
още светли спомени таят
за щастливия ми детски път.
Гледам запустелите чукари,
срутените вече къщи стари
и си мисля, че сред пепелта
ще открия рая на света.
Но във този "рай", уви, откривам,
без сълзите си да скривам,
бащиния беден, свиден праг -
запустял безжизнен и недраг.
Няма ги цъфтящите поляни,
вишните от вятър разлюляни,
нивите, приведени от плод -
няма го кипящият живот!
Само две - три къщи, още живи,
с погледи помръкнали и сиви,
черен дим в небето вият чак -
на отминалото време знак!
Като живи въглени
© Copyright: Радко Стоянов 2, 2013
Свидетельство о публикации №113091500264
Свидетельство о публикации №113091500264
Рецензии
А вот и мой перевод, Радко, на http://www.stihi.ru/2013/09/16/5306
Доброго дня и вечера!
Прекрасно передано состояние грусти в стихотворении.
Буду рада отклику и замечаниям к моему переводу, если таковые найдутся.
С дружеским теплом. Инесса.
Соколова Инесса 16.09.2013 14:53 • Заявить о нарушении
Доброго дня и вечера!
Прекрасно передано состояние грусти в стихотворении.
Буду рада отклику и замечаниям к моему переводу, если таковые найдутся.
С дружеским теплом. Инесса.
Соколова Инесса 16.09.2013 14:53 • Заявить о нарушении