Детелина Стефанова. Грустная осень - авт. пер

http://stihi.ru/avtor/detelina – страница автора

Авторизованный перевод с болгарского языка  Инессы Соколовой

Грустная осень

Вслед мне ты будешь грустным бесконечно,
не будет в небесах любимых звезд,
Луны в растущей стадии, беспечной,
но высохнут глаза от нежных слез.

Вслед мне все станет пасмурно и серо,
однообразны школьные часы.
Но сердце будет биться также смело:
дух демона уйдет из пустоты.

Моей душой владеет снова осень,
цепляюсь робко за густой туман,
за песню жалобную, неба просинь.
Мне шлют цветы увядшие обман.

Вот улочки, которыми бродили,
ты обнимал, я думала – любовь.
Теперь другие мысли пробудились:
я не с тобой, остыла страсть и кровь.


Оригинал  http://www.stihi.ru/2013/09/12/996

Безмислие

След мен ще бъде тъжно и безкрайно.
Небето ти ще бъде без звезди.
Луната няма да изгрява.
Не ще те топлят слънчеви лъчи.

След мен ще ти е облачно и сиво
и монотонни ще са всичките ти часове.
Сърцето няма да препуска диво
и няма да те хващат бесове.

Душата ти ще завладее гола есен.
Ще се разстели лепкава мъгла.
Слухът ти ще долавя жална песен.
Животът ти ще е букет изсъхнали цветя.

И уличките, по които сме вървели,
прегърнати и сме заливали с любов
ще ти се сторят чужди и студени.
След мен... ще заживееш нов живот.