Човекът идва с времето в сърцето
и с пулса му секундите отлитат –
в кръвта ни бие времето, което
от раждане в душите ни е скрито.
Щом изтече отпуснатото време,
което неизменно носи всеки,
настъпва Вечността – човек поема
по сетната пътека.
Но Вечността последен шанс ни дава –
един и след смъртта си ярко свети,
над друг расте трева, струи забрава,
а мъртъв – още приживе – е трети.
Шанс
© Copyright: Валентин Чернев, 2013
Свидетельство о публикации №113091201948
Свидетельство о публикации №113091201948
Рецензии