Иван Дмитриев Гимн Богу Химн към Бога

„ГИМН БОГУ”
Иван Иванович Дмитриев (1760-1837 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ХИМН КЪМ БОГА

Душата ми към теб се рее,
в правечно слово пребогат,
непостижим, могъщ, вседеен,
всепочитаем, трижди свят!
С благословеност ме обгърна,
където поглед да обърна,
твориш в тъмата чудеса!
Велик си ти и в твари дребни,
и в бурите, ревящи гневно
от необятни небеса!

Къде родил си таз вселена?
С какво слънцата храниш ти?
Звездите как са укрепени
и как земята се върти?
Где водните стопани бяха,
та около земята вляха
неизчерпаем океан?
Какво стои извън ефира?
Кой за съветник, о, всемирен
творец на тайни, е избран?

Не, никой твой съветник не е!
Зад скрит покров ни бог зове!
Ти в непристъпен свят живееш
над хилядите светове,
ти палиш слънцето над мене,
ти със замах въртиш вселени,
с дъха си ангели твориш
и, ако искаш, с дума, с мисъл
прашинката пред теб ще слисаш
и всичко ще унищожиш!


Ударения
ХИМН КЪМ БОГА

Душа́та ми към те́б се ре́е,
в праве́чно сло́во пребога́т,
непостижи́м, могъ́шт, вседе́ен,
всепочита́ем, три́жди свя́т!
С благослове́ност ме обгъ́рна,
къде́то по́глед да объ́рна,
твори́ш в тъма́та чудеса́!
Вели́к си ти́ и в тва́ри дре́бни,
и в бу́рите, ревя́шти гне́вно
от необя́тни небеса́!

Къде́ роди́л си та́з вселе́на?
С какво́ слънца́та хра́ниш ти́?
Звезди́те ка́к са укрепе́ни
и ка́к земя́та се върти́?
Где во́дните стопа́ни бя́ха,
та около земя́та вля́ха
неизчерпа́ем океа́н?
Какво́ стои́ извъ́н ефи́ра?
Кой за съве́тник, о́, всеми́рен
творе́ц на та́йни, е избра́н?

Не, ни́кой тво́й съве́тник не́ е!
Зад скри́т покро́в ни бо́г зове́!
Ти в непристъ́пен свя́т живе́еш
над хи́лядите светове́,
ти па́лиш слъ́нцето над ме́не,
ти със зама́х върти́ш вселе́ни,
с дъха́ си а́нгели твори́ш
и, ако и́скаш, с ду́ма, с ми́съл
праши́нката пред те́б ште сли́саш
и вси́чко ште уништожи́ш!

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Иван Дмитриев
ГИМН БОГУ

Парю душой к тебе, всечтимый,
Превечно слово, трисвятый!
Блажу тебя, непостижимый,
Всемощный, безначальный, сый!
Блажу и сердцем восхищаюсь,
Зря тьмы, куда ни обращаюсь,
В творении твоем чудес!
Велик равно ты в насекомом,
Как в бурях, к нам ревущих с громом
С недосягаемых небес!

Где пункт начатия вселенны?
Что в солнце огнь питает твой?
Чем звезды в тверди утвержденны,
И что вращает шар земной?
Откуда сонмы вод пустились
И вкруг земли совокупились
В неизмеримым океан?
Что вне его, что вне эфира?
Кто в тайнах сих, о творче мира!
Участником твоим избран?

Никто, никто в твоем совете!
Непроницаем твой покров!
Седящий в неприступном свете,
Над мириадами: миров,
Ты взором солнцы возжигаешь,
Ты манием мири вращаешь,
Ты духом ангелов творишь,
И словом, мыслию одною –
Сию пылинку пред тобою –
Громаду света истребишь!

               1794 г.




---------------
Руският поет, баснописец и държавен деец Иван Иванович Дмитриев е роден на 10/21 септември 1760 г. в с. Богородицко, Казанска губерния. Има домашно образование. Първите си стихове пише през 1774 г. Първите му поетични публикации са в сп. „Санкт-Петербургские учёные ведомости” (1777 г.), след което публикува поезия, стихотворни приказки и текстове за песни в списанията „Московский журнал”, „Аглая”, „Аонид” и др. Представител е на сантиментализма. Първата му стихосбирка „И мои безделки” излиза през 1795 г. (това е първото руско печатно издание, в което се среща буквата ё). През 1796 г. издава книгата със свои и чужди текстове на песни „Карманный песенник, или собрание лучших светских и простонародных песен”. Издава три тома със съчинения и преводи (1803-1805 г.), подготвя мемоарите си „Взгляд на мою жизнь” (1825 г.). През 1796 г. получава чин гвардейски капитан, след това при император Павел I е обер-прокурор към сената, а при император Александър I е сенатор (1806 г.), член на Държавния съвет, министър на правосъдието (1810 г.) и председател на комисията за оказване на помощ на пострадалите жители на Москва (1816-1819 г.). Член е на Руската академия на науките (от 1797 г.). Реформатор е на руския стих и на руския литературен език, родоначалник на руския романс и на жанра повест в стихове. Сред най-известните му произведения са одите „К Волге”, „Глас патриота на взятие Варшавы”, „Ермак”, сатиричната поема „Чужой толк” и др. Умира на 3/15 октомври 1837 г. в Москва.