Ярким спектром друзьям улыбнусь

Не ходите за мной по пятам –
грусть-печаль и тоска  в серой маске. 
Жизнерадостность  вам не отдам –
жить хочу шахрезадовской сказкой. 
Мне прислала письмо Шагане 
из далёкого, светлого края...
И с тех пор я живу, как во сне –
наполняюсь блаженством и раем. 

И представить себе не могу:
где-то осень с косыми дождями;
и царевна в хрустальном гробу;
и кощей «трепыхает» костями...   
Я рисую картины из снов:
полуостров похожий на птицу,
ялик, море и песня ветров
и девчонки лукавой – ресницы. 

Мир далёких и сказочных грёз 
мне становится ближе, роднее...
Так легко дотянуться до звёзд,
если веришь... И сердцу теплее.
Прогоняю осеннюю грусть 
светлой песней, мечтой, романтизмом.
Ярким спектром друзьям улыбнусь,
преломляясь  лучом в гранях призмы!!! 
06.09.2013г.


    Большое спасибо моему дорогому другу из Болгарии Красимиру Георгиеву, за блестящий перевод стихотворения на болгарский язык.

Перевод с русского языка на болгарский язык:
Красимир Георгиев: http://www.stihi.ru/2013/11/03/5954.

КЪМ ДРУГАРИ УСМИВКИ РАЗДАЛ

Не ходете досадно след мен
в сива маска, тъга и нерадост.
Ще живея, с възторг запленен
в приказките на Шехеразада.
Шагане ми изпрати писмо,
от далечни земи вест от нея.
Като в сън съм в блаженство само,
сякаш в рай оттогава живея.

И не вярвам, че в светлия век
есента дъждове лее коси,
спи принцеса в кристален ковчег
и Кошчей трака някъде кости...
Аз рисувам картини от сън:
полуостров, приличащ на птица,
лодка, вятър, море, песен-звън,
на момиче игриви ресници.

И далечният приказен свят
на мечтите е близък и роден...
Над дланта ни звездите струят,
ако вярваш... Сърца са свободни.
Гоня есенна сива печал
с песен светла, с мечти, с романтизъм,
към другари усмивки раздал
на дъгата под цветната призма!


Ударения
КЪМ ДРУГАРИ УСМИВКИ РАЗДАЛ

Не ходе;те доса;дно след ме;н
в си;ва ма;ска, тъга; и нера;дост.
Ште живе;я, с възто;рг заплене;н
в при;казките на Шехераза;да.
Шагане; ми изпра;ти писмо;,
от дале;чни земи; вест от не;я.
Като в съ;н съм в блаже;нство само;,
ся;каш в ра;й оттога;ва живе;я.

И не вя;рвам, че в све;тлия ве;к
есента; дъждове; ле;е ко;си,
спи; принце;са в криста;лен ковче;г
и Кошче;й тра;ка ня;къде ко;сти...
Аз рису;вам карти;ни от съ;н:
полуо;стров, прили;чашт на пти;ца,
ло;дка, вя;тър, море;, пе;сен-звъ;н,
на моми;че игри;ви ресни;ци.

И дале;чният при;казен свя;т
на мечти;те е бли;зък и ро;ден...
Над дланта; ни звезди;те струя;т,
ако вя;рваш... Сърца; са свобо;дни.
Го;ня е;сенна си;ва печа;л
с пе;сен све;тла, с мечти;, с романти;зъм,
към друга;ри усми;вки разда;л
на дъга;та под цве;тната при;зма!

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
 03.11.2013г. 15:28