Родопският орел

       На капитан Петко войвода,
       национален герой
       в борбата
       срещу турското робство

Пак над родопските сини върхари
и над Егейското Бяло море
носят се песните български стари
за непокорния волен Орел.

Пак засиява звезда огнелика
и разпилява на мрака гнета.
Пак за борба безпощадна, велика
Петко войвода зове съвестта.

Петко войвода за правда се бори
срещу неверен, безмилостен враг,
слънце да свети над бащини двори,
радост да има над родния праг.

Негова люлка са родни балкани,
волен където ветрецът шуми,
дето намират се билки за рани,
буря хайдушка където гърми!

Но свободата е още далече,
още борбата народна кипи.
Цяла империя вдига се вече -
роби свободни не ще да търпи.

Бесни, напират дивашки потери
да заглушат на народа гласа,
Петко войвода смъртта да намери,
за да се върне на мрака часа.

Стреснат, валията праща низами,
бейове вдигат агите на крак.
Хитри кадии кроят му капани,
ала Орелът свободен е пак!

Има юнакът оръжие тайно -
обич народна нарича се то.
Обич, която множи се безкрайно,
обич, която е чисто злато!

Хиляди битки - и страшни, и славни!
Хиляди рани кървящи безброй!
Хиляди схватки, на подвизи равни!
Хиляди пъти - народен герой!

Няма почивка духът му бунтовен:
юнкер в Атина, въстаник във Крит.
На Гарибалди съратник достоен,
винаги с обич и слава покрит!

Бог ли е той, че така го почитат?
Цар ли е, че го посрещат с поклон?
Роден закрилник го всички наричат,
верен на своя бунтовен закон!

Той като Левски е ловък и славен,
знаме народно за правда развял!
Той и на Ботев по смелост е равен -
хиляди пъти смъртта е видял!

Времето бързо тече, отминава,
бързо животът се движи напред,
ала в Родопа Орелът остава,
като легенда се носи навред!

И не затихва бунтовната песен
за великана народен прочут!
И се разнасят по свода небесен
клетви за вярност, мечти и барут!