Сватба

ЮЛИЯНА ДОНЕВА

От зори запретнала ръкави,
Кума Лиса сватба взе да прави.
Роклята за случая наета,
украси по края със пайети,
а на до деколтето на яката,
сложи златна брошка два карата.
Кръста ще препаше със коланче,
а на шията, вместо герданче,
 взе игла и на конец наниза,
осем копчета от мъжка риза.
Щом премяната си издокара,
грабна кош и хукна към пазара.
„ Ще открадна нещо за салата –
зеле, моркови, кило домати...
Мисля, че във връзка със мезето,
туй достатъчно е, общо взето.
Но с какво сватбарите ще храня!
Ех, да имах две кози отбрани,
сготвила бих вкусничка чорбичка,
но какво ли мога аз самичка!“
Изведнъж и хрумна мисъл важна:
„Щом решила съм да хапнем блажно,
ще прескоча всякакви забрани
и петел от курника ще хвана.“
Рече тя и като с нож отсече -
посред нощ към село се завтече.
Тъкмо влезе във самия курник,
кучето отнякъде се втурна,
сграбчи я през талията тънка
и завчас изтика я на вънка.
Там въжето от простора смъкна
и я върза. Тя дори не гъкна.
Съмна се... Открай до край, гората,
празнично засвети от росата.
Скоро от далечните хралупи,
тръгнаха сватбарите на групи.
Младоженецът ще е Вълчан -
ей го, иде, до уши засмян.
Натъкмен с костюм и нова връзка,
крачи важно със походка дръзка.
Седнаха край масата сватбарите,
кротко пийват и се разговарят те.
Мина време. Вълчо не изтрая –
както бе на масата накрая,
стана и поиска тост да вдигне.
Почна без окото му да мигне:
„ От семейни работи разбирам
и със гордост днес ще коментирам.
Питате, защо избрал съм Лиса.
Не за туй, че е добра актриса.
Честна е. И е почтенна. Даже,
скоро тя сама ще го докаже.
Да излъже или да открадне,
толкоз ниско няма тя да падне.“
Още не довършил, на вратата,
със очи забити във земята,
вързана с въже застана Лиса.
Боже! – младоженецът се слиса.
Гледа, зад гърба й, Шаро с пушка,
ядно към сватбарите я мушка.
На врата й, вързана с кордела,
виснала е някаква табела.
Шрифта – едър: „КРАДЛА Е, ВНИМАВАЙТЕ!“
Шаро само каза:  -  Продължавайте!
И излезе... Сякаш гръм удари.
Лиса на земята се стовари.
Взеха със водица да я пръскат,
гостите към изхода се блъскат...
И настана страшна суматоха.
Всички съжалиха, че дойдоха.
„ Не това очаквах този ден,
ще си ходя, тук не е за мен.
Не ми трябва мен такава булка,
щом е подла, като невестулка.“
Нещо във Вълчана се прекърши,
сватбата, преди да почне, свърши.
...Мина време. Всичко се размина.
Вълчо у дома си си замина.
Мислите, от случката до тука,
Лиса си извадила поука?
Не, за жалост, де да бяхте прави.
Мина седмица и на площада,
На скована от дъски естрада,
Гледам, пак изкиприла се Лиса.
Ех, и тя така ли не кандиса!
Нещо пак я съдеха за кражба.
Стискаше  поредната си дажба –
две мънички шарени петлета.
Този път пък, някакви момчета,
там край курника играли с топка.
Виждат я и... ей ти тебе клопка.
Що се случи после, вече знаете.
Само още мъничко потрайте,
да ви кажа днеска що научих
и с туй историята ще приключа:
От роклята, за сватбата наета,
Лиса днес ушила си пердета.