Лекувам думички от смисъл,
пришит с губерка и канап,
На някои тестото клисаво
не бе узрявало до хляб.
А другите – осакатени,
в плета на скришните игри
надзъртат тъй – непроменени,
но някак плахи и добри.
Брадавички от премълчано
и трънчета след тишина
боляха като изгоряло
и се наливаха с вина.
Ех, тези думички – да можех! –
бих увардила от грешки,
И този свят, си мисля, Боже,
добър би бил.
И по-човешки.
Фото: Автор
Хляб от думи
© Copyright: Йотова Валентина, 2013
Свидетельство о публикации №113090104295
Свидетельство о публикации №113090104295
Рецензии