Слънчогледите-старци Подсолнухи-старики

Слънчогледите–старци чернеят от слънце,
пръстта вече гледат, навели глави.
Край тях, разорана, земята пак тръпне
и семето чака със жадни гърди.

Те своето слънце събирали дълго
и сокове земни, гълчава и звън,
но жътвата всичко от тях ще погълне,
а облакът есенен праща им сън.

Лъчи не стареят и слънце не гасне...
Две релси – и време стремглаво лети...
Помахвам от влака на тъжните старци,
стих светъл в сърцето за тях се роди.

31.08.2013 г.

Слънчогледите-старци

СлънчоглЕдите–стАрци чернЕят от слЪнце,
в пръсттА вече глЕдат, навЕли главИ,
край тЯх, разорАна, земЯта пак трЪпне
и сЕмето чАка със жАдни гърдИ.

Те свОето слЪнце събИрали дЪлго
и сОкове зЕмни, гълчАва и звЪн,
но жЪтвата всИчко от тЯх ще погЪлне,
а Облакът Есенен прАща им сЪн.

ЛъчИ не старЕят и слЪнце не гАасне...
Две рЕлси – и врЕме стремглАво летИ...
ПомАхвам от влАка на тЪжните стАрци,
стих свЕтъл в сърцЕто за тЯх се родИ.


Старые подсолнухи
http://www.stihi.ru/2016/01/10/2956
Перевод Александра Борисова

Подсолнухи старые чёрны от солнца,
Корзинки поникли, засохли листы.
Запахано поле, земля ещё дышит
И семечек ждёт всё и просит – прости!

Подсолнухи солнце в полях собирали
И соки земли, и полуденный звон.
Убрали всё поле, а их миновали.
Осенние тучи лелеют их сон.

Лучи не стареют и солнце не гаснет…
Два рельса – как время стремится, летит!
Помашем из поезда горестным старцам
И светлый стих в сердце возникнет за них.


Художник: Ралица Арнаудова