Генка Богданова - животе мой, перевод

За кой ли път от тебе аз  съм повалена?
Сърцето ме боли, до кръв е наранено.
Пак гледаш ме жестоко, смееш се злорадо:
- Успях! И този път накарах го  да страда!

Но рано ти е, рано,  още да ликуваш,!
Победата поредна с радост да празнуваш!
Духът ми силен, жив, до днес непобеден,
изправя се  пробуден, от  надежди окрилен.

Да се преборя с теб, Животе, ще успея!
Повярвай, имам силна  воля  да живея!
Сърцето ми човешко ще се радва пак...
За сигурна победа туй е  верен знак!

О, да, ликуваш днес...Но знай, че имаш грешка!
Заклевам се  пред теб, душата ми човешка
и този път не ще от  страх да коленичи,
молба за милостта ти  няма да засрича!

Ето ме , изправям се  като тръстика дива.
Усмихвам се отново. Аз  съм жива, жива!
И знамето на светла вяра и надежда
към новите ми  битки с тебе ме повежда...

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Который раз из-за тебя я духом пала
Душа моя болеть уже устала
В глаза смеёшься грубо и жестоко
Понятно мне, что всё по воле рока.

Но если честно рано ты ликуешь
И в честь победы громко салютуешь
Мой дух силён мы с ним непобедимы
И с ним мои надежды невредимы.

С тобою жизнь успею побороться
И занимать мне силы не придётся
И сердце моё радостью согрето
Моей победы вижу я приметы.

Ликуй, но помни – все победы зыбки
Они бывают просто по ошибке
И этот раз не стоит удивленья
Я никогда не стану на колени.

Восстану я красивая из пепла
Жива ещё, улыбка не померкла
И знамя своей веры развеваю
И новых битв с тобой не избегаю