На Румяна
Стихът се скъса...
Думите, съшити
със тънкия конец на анапеста,
се разпиляха. Тръгнаха да скитат –
блестящи, кръгли като зрели кестени.
Ах, думите... Огърлица, в която
до вишнева костилка проста
свети
зърно от кехлибар, парченце злато,
мънисто с цвят, откраднат от небето...
Дъга след дъжд, в ръката ми събрана
- прибирам пъстри пръски разпилени.
Какво в иглата на стиха да вдяна,
та пак да станат накит скъпоценен?
Стихът се скъса...
Не помага даже
незримият конец на анапеста.
Очите ти са с цвят на зрели кестени!
Дали това съм искал да ти кажа?...
Накит
© Copyright: Валентин Чернев, 2013
Свидетельство о публикации №113083001985
Свидетельство о публикации №113083001985
Рецензии