Константин Бальмонт Челн томленья Лодка на мъката

„ЧЕЛН ТОМЛЕНЬЯ”
Константин Дмитриевич Бальмонт (1867-1942 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ЛОДКА НА МЪКАТА
                На княз А. И. Урусов

Вечер. Вял бряг. Вятър вие.
Възглас величав – вълни.
Близка буря. В бряг ще бие,
черна барка чар черни.

Чест и чайки чисти гони
лодка-мъка, барка-страх,
бряг сив, буря брули броня,
сън сънува – светъл крах.

В бряг летя, в морето мина
с воля, вал вълни вина.
Матовата месечина
пълна е с горчивина.

Вечер мре. Нощта чернее.
Ври морето. Мраз расте.
Барка-мъка в мрак се рее.
Бездна бурята плете.


Ударения
ЛОДКА НА МЪКАТА

Ве́чер. Вя́л бряг. Вя́тър ви́е.
Въ́зглас велича́в – вълни́.
Бли́зка бу́ря. В бря́г ште би́е,
че́рна ба́рка ча́р черни́.

Че́ст и ча́йки чи́сти го́ни
ло́дка-мъ́ка, ба́рка-стра́х,
бря́г сив, бу́ря бру́ли бро́ня,
съ́н съну́ва – све́тъл кра́х.

В бря́г летя́, в море́то ми́на
с во́ля, ва́л вълни́ вина́.
Ма́товата месечи́на
пъ́лна е с горчивина́.

Ве́чер мре́. Ноштта́ черне́е.
Ври́ море́то. Мра́з расте́.
Ба́рка-мъ́ка в мра́к се ре́е.
Бе́здна бу́рята плете́.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Константин Бальмонт
ЧЕЛН ТОМЛЕНЬЯ
                Князю А. И. Урусову

Вечер. Взморье. Вздохи ветра.
Величавый возглас волн.
Близко буря. В берег бьется
Чуждый чарам черный челн.

Чуждый чистым чарам счастья,
Челн томленья, челн тревог
Бросил берег, бьется с бурей,
Ищет светлых снов чертог.

Мчится взморьем, мчится морем,
Отдаваясь воле волн.
Месяц матовый взирает,
Месяц горькой грусти полн.

Умер вечер. Ночь чернеет.
Ропщет море. Мрак растет.
Челн томленья тьмой охвачен.
Буря воет в бездне вод.

               1894 г.




---------------
Руският поет-символист, литературен критик, публицист и преводач Константин Балмонт (Константин Дмитриевич Бальмонт) е роден на 3/15 юни 1867 г. в с. Гумнишчи, Владимирска губерния, в дворянско семейство. Първите му отпечатани стихотворения са в сп. „Живописное обозрение” през 1885 г. Учи в юридическия факултет на Московския университет (1886-1887 г.), но е изключен за участие в студентски вълнения. През 1906 г. емигрира във Франция, през 1913 г. се връща в Русия, но скоро отново напуска страната. Автор е на над 35 стихосбирки, между които „Сборник стихотворений” (1890 г.), „Под северным небом” (1894 г.), „В безбрежности мрака” (1895 г.), „Тишина” (1898 г.), „Горящие здания” (1900 г.), „Будем как солнце” (1903 г.), „Только любовь” (1903 г.), „Литургия красоты” (1905 г.), „Фейные сказки” (1905 г.), „Злые чары” (1906 г.), „Стихотворения” (1906 г.), „Жар-птица” (1907 г.), „Песни мстителя” (1907 г.), „Три расцвета” (1907 г.), „Хоровод времён” (1909 г.), „Зелёный вертоград” (1909 г.), „Звенья. Избранные стихи. 1890-1912” (1913 г.), „Белый Зодчий” (1914 г.), „Ясень (Видение древа)” (1916 г.), „Сонеты Солнца, мёда и Луны” (1917 г.), „Перстень” (1920 г.), „Семь поэм” (1920 г.), „Солнечная пряжа” (1921 г.), „Гамаюн” (1921 г.), „Дар земли” (1921 г.), „Светлый час” (1921 г.), „Песня рабочего молота” (1922 г.), „Марево” (1922 г.), „Под новым серпом” (1923 г.), „Моё – ей (Россия)” (1924 г.), „В раздвинутой дали” (1929 г.), „Соучастие душ” (1930 г.), „Северное сияние” (1931 г.), „Голубая подкова” (1937 г.), „Светослужение” (1937 г.) и др., на 20 книги с проза, на книги с мемоари, филологически трактати, историко-литературни изследвания, критически есета и с преводи от над 15 езика. Живее в различни страни, сътрудничи на литературни издания във Франция, Германия, България, Литва, Латвия, Полша, Чехословакия, Естония, Италия, САЩ и др., чете лекции в Сорбоната, обикаля света. През 1929 г. живее в България и превежда български народни песни, които издава през 1930 г. в книгата „Златен сноп на българската поезия” („Золотой сноп болгарской поэзии”). Умира в предградието на Париж Нуази ле Гран на 23 декември 1942 г.