Генка богданова - послание, перевод

Топи се есенното злато
в жарта на гаснещото слънце.
И ново чувство непознато
пониква в мене като зрънце.

Очи затварям, есенното злато
докосвам  като пламък жив.
Сърцето става по –богато,
мечти се раждат в залеза красив.

Разбирам мъдрото послание:
„Живей! Минутата е ценна!
И забрави ненужното страдание,
че няма красота нетленна!

Живей! Но не със броеницата
на кратките си земни дни.
Хвани живота за десницата!
Партньор достоен му бъди!

След теб житейската пътека
следите  ти ще съхрани.
Живее в спомени човека,
когато в друг се прероди”.
 
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Сгорает осень  золотая
Под солнца гаснущего блики
Опять я чувства обретаю
Мне неизвестны, многолики.

Глаза закрою – осень плачет
Касаюсь пламени живого
И становлюсь душой богаче
Мечтами, мыслями и в слове.

Приемлю мудрое посланье:
«Минуты жизни быстротечны
Забудь ненужное страданье
Нет красоты на свете вечной

Живи и будь – не надо счёта
Твоим ничтожнейшим мгновеньям
И ты достойного полёта
Добейся в жизни непременно.

Твои следы, твои дороги
Тогда лишь только сохранятся
Как память, песни и тревоги,
Когда в других переродятся


Рецензии