Не тъмна нощ, не облак бял
покрили са луната –
тя було с цвят на портокал
на своя диск намята
и сякаш цялата земя
оранжев облак става,
и сякаш клоните димят,
дърветата изтляват
и портокаловият здрач
тревожни сенки мята...
Гласът на вятъра е плач,
изгубен сред мъглата.
И пада портокалов сняг.
В оранжево сияние
дими нощта – далечен бряг
с неясни очертания.
И ръси звезден прах над нас
един мистичен вятър...
В магията на този час
потапя се душата.
Миражен нереален свят,
оранжево видение...
Сред портокалов звездопад
луната слиза в мене.
Оранжевo пълнолуние
© Copyright: Валентин Чернев, 2013
Свидетельство о публикации №113082901951
Свидетельство о публикации №113082901951
Рецензии