...А влъхвите ги няма тъй отдавна!
Днес зная, че от тях новородените
не получават дарове по равно
...но трябваше да има дар за мене!
Очаквах дарове. Дори пресмятах
на трезви пръсти колко ще получа,
за да започне тук, на земята,
животът ми с една по-лека участ.
Но влъхви не пристигнаха!
И няма
до яслата ни дар, ни знак, ни нищо...
Постелята ми – стиска суха слама,
отдавна вече изгоря в огнището,
отдавна вече никого не чакам
и хлопне ли врата – не се обръщам.
А може би до смърт е черен мракът
и влъхвите не знаят път към къщи?
А може би... Но цял живот отгоре
добрата стара Керванджийка свети,
вратата ми е цял живот отворена –
нали ще дойдат някой ден мъжете,
за да ми донесат почти пред старост
подаръци, ненужни тъй отдавна...
...Но нямат смисъл закъснели дарове!
И влъхви няма! И това е главното...
Дарове
© Copyright: Валентин Чернев, 2013
Свидетельство о публикации №113082802226
Свидетельство о публикации №113082802226
Рецензии