Александр Борисов Десант под Вязьмой

VIII МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ
"БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК: МЕСТО И ЗНАЧЕНИЕ
В КУЛЬТУРНОМ ПРОСТРАНСТВЕ ЕВРОПЫ"
http://www.stihi.ru/2013/03/29/6707

Я -  парашютист,
Десантируюсь с неба,
Нас бросают под Вязьмой,
Год сорок второй,
Мы летим в неизвестность,
И мы просим у бога:
Пусть вернётся из боя,
Хоть каждый второй.

Немец рвётся к столице,
Слышен вой самолётов,
И фашистские танки
Все в паучьих крестах,
Мы хотим уничтожить,
Истребить эту нечисть,
И не спрячутся немцы
По оврагам, в кустах.

Наш десант восемь тысяч,
Точно знает лишь Маршал,
Мы спустились на землю,
Мы врага истребим.
Знает Пётр, что приемлет
Души наши на небе,
Но пока мы здоровы,
И врага победим.

Комсомольцы, не верим
Мы ни в бога, ни в чёрта,
Мы прищучим заразу,
Враг должен понять,
Что не будет счастливой
По  России  дорога,
И пусть немец  узнает
Нашу кузькину мать!

Мы здоровы и крепки,
И смеёмся задорно,
И в любой переделке
Мы идём до конца,
Пётр – святитель, на небе
Нас не жди ты сегодня,
Много дел переделать,
Много надо свинца.

И земля пусть пылает
Под ногами фашистов,
Кавалерия скачет,
И струится кумач,
Мы исполним заданье,
Защитим свою землю,
Будут смерть и потери,
Ты, родная, не плач.

Я вернусь повзрослевший
В нашу мирную хату,
Обниму тебя крепко,
Поцелую детей.
Командир мне сегодня
Задачу поставил,
Её  только  исполню
И  вернусь  я  к  тебе!


Десант над Вязма

Перевод с русского на болгарский Антонины Димитровой

Бях парашутист
и в десант от небето
пръснаха ни над Вязма
във пъклена паст.
И летим в неизвестност,
и се молим на бога
да се върне от боя
всеки втори от нас.

Враг Москва атакува
и реват самолети,
а оръдия немски
лъсват свастики пак.
Ние ще ги изтребим,
ще сразим тази орда
и не ще се прикрият
в храсталак и овраг.

Осемхиляден бяхме,
знае точно маршалът.
Приземихме се вече
и врага ще громим.
Знае Петър, ще вземе
в рая душите наши,
Но докато сме здрави,
вярвам ще победим.

Комсомолци сме. Вяра –
ни на Бога, ни в дявол.
Ще сломим таз зараза
и ще сети врагът,
че трънлив ще е пътят
през Русия, не – гладък.
Немецът ще познае
твърдата ни ръка.

И сме здрави, и силни,
а смехът – завладяващ.
Ние нашето дело
ще довършим  до край.
Свети Петре, ти в рая
днес недей ни очаква.
Много има да свършим.
Нужен ни е барут.

Нека пари земята
под ботуша фашистки.
Кавалерия скоква
и се сбира в юмрук.
Ще изпълним дълга си
пред Родината свята.
Смърт и загуби дебнат...
Не плачи, скъпа! Тук

възмъжал ще се върна,
ще проскърца вратата,
силно ще те прегърна,
ще целуна сина.
Командирът ни днес е
поставил задача.
Само да я изпълня,
връщам се у дома!

     ***

БЯх парашутИст
и в десАнт от небЕто
прЪснаха ни над ВЯзма
във пЪклена пАст.
И летИм в неизвЕстност,
и се мОлим на бОга
да се вЪрне от бОя
всЕки втОри от нАс.

ВрАг МосквА атакУва
и ревАт самолЕти,
а орЪдия нЕмски
лЪсват свАстики пАк.
НИе ще ги изтрЕбим,
ще сразИм тази Орда
и не щЕ се прикрИят
в храсталАк и оврАг.

ОсемхИляден бЯхме,
знАе тОчно маршАлът.
ПриземИхме се вЕче
и врагА ще громИм.
ЗнАе ПЕтър, ще взЕме
в рАя душИте нАши,
Но докАто сме здрАви,
вЯрвам ще победИм.

КомсомОлци сме. ВЯра –
ни на БОга, ни в дЯвол.
Ще сломИм таз зарАза
и ще сЕти врагЪт,
че трънлИв ще е пЪтят
през РусИя, не – глАдък.
НЕмецът ще познАе
твЪрдата ни ръкА.

И сме здрАви, и сИлни,
а смехЪт – завладЯващ.
НИе нАшето дЕло
ще довЪршим  до крАй.
СветИ ПЕтре, ти в рАя
днес недЕй ни очАква.
МнОго Има да свЪршим.
НУжен ни е барУт.

НЕка пАри земЯта
под ботУша фашИстки.
КавалЕрия скОква
и се сбИра в юмрУк.
Ще изпЪлним дългА си
пред РодИната свЯта.
СмЪрт и зАгуби дЕбнат...
Не плачИ, скЪпа! ТУк

възмъжАл ще се вЪрна,
ще проскЪрца вратАта,
сИлно ще те прегЪрна,
ще целУна синА.
КомандИрът ни днЕс е
постАвил задАча.
САмо да я изпЪлня,
врЪщам се у домА!