Absolvo te

Едно жестоко, трудно, вълче време
деня ни зъл на рамото си носи –
човек заспива с грижи и проблеми,
събужда се с проблеми и въпроси.

Откакто наша люлка е земята,
все трудно време този свят люлее...
Да, знам – не са по-лоши времената
от хората, които ги живеят,

но някак много дълго се проточва
тъй трудният човешки век намръщен –
дори и в храма “Отче наш” започва
с молба за хляб, за залъка насъщен,

за тиха прошка не на грях и грешка,
а на дълга, неизплатен до края...
Крепи ни още вярата човешка,
но докога ще ни крепи – не зная.

И призивът за доброта, изричан
от хиляди амвони - няма смисъл
– на гладно много трудно се обича,
а този свят на мъки е орисан.

На гладно не върви да викаш “Слава!”,
а за какво тогава ходим в храма?
Не трябва хляб в небесната държава.
Тук, на земята – трябва. Ала няма!

Със труд и мъка милионгодишна
изкупен е грехът ни стар.
                Тогава
не е ли вече прошката излишна?
Не е ли време ние да прощаваме?...



_____________

* Absolvo te  -  Опрощавам греховете ти!
С тези думи католическият свещеник завършва изповедта.