Предчувствие весны

Ирина Комар Василенко
               
Лес ждал меня, был наг и темнолик.
В нем ничего не плакало, не пело.
Казалось, приближался смутный миг,
Когда с душою расстается тело.

Внезапно, застонав, рванулись ввысь
Деревья, небо сучьями изрезав.
О, как неосмотрительно паслись
Отары облаков над самым лесом!

Ряды сомкнулись за моей спиной,
Прерывисто в затылок мне дышали,
А облака метались надо мной
И клочья шерсти в панике роняли.

Мятежный дух бродил среди стволов
И замирал, меняя направленье,
А до рожденья самых первых слов
Недоставало малого мгновенья.


Превела на Български: ЮЛИЯНА ДОНЕВА

ПРЕДЧУВСТВИЕ ЗА ПРОЛЕТ

Лесът ме чака - нагъл, тъмнолик.
Не плаче нищо в него,  нито пее.
Струва ми се идва смутен миг,
душа от тялото,   когато се разделя.

Със стон внезапно юрват се на горе,
дърветата и клонките изрязани.
О, колко невнимателно  опасло е
овче стадо облак  над  гората.

Във редица гъста зад гърба ми,
пресекливо във вратът  ми дишат.
Облаци от прах над мене бълва,
кичури от козина се нищят.

Метежен  дух сред стволовете броди,
замира и променя направлението.
До раждане на първото ми   слово,
не  ми  достига само мигновение.