Как е тихо на душата,
глъхне всичко в мен.
Само споменът за тебе,
лек,неразтопен,
в светлина ме озарява,
с топлина и звуци сгрява
сивия ми ден.
Както листите шумят в очакване
и политат трепетно след вятъра;
както бледата трева изправя се
и възкръсва в слънчево сияние;
както птицата се стрелва в утрото
и възпява изгрева с мълчание,
тъй прекланя се пред теб душата ми
в безмълво обожание.
***
© Copyright: Снежина Христова, 2013
Свидетельство о публикации №113082209341
Свидетельство о публикации №113082209341
Рецензии