Тъй живея – без вяра.
В кого ли?
И надежда в какво ли да имам?
Зиме старите клони са голи,
а съм днес между есен и зима.
Любовта скита нейде далечна –
сред зелени цъфтящи тополи.
Любовта трае може би вечно,
но не е като тая напролет...
Без любов,
без надежда,
без вяра
днес на дните си в сумрака скитам,
паля свещи пред тъмни олтари,
над които се спускат мъглите.
Три сестри – една тройна измама,
а са яростни зимните сприи.
Вяра, Надя и Люба ги няма,
но къде, но къде е София?
Мъдростта би могла да е в мене
не любов, не и вярата здрава,
не надежда – о, не! – примирение...
Но защо ли София се бави?
Днес не търся измислена вяра,
и не храня надежда незрима.
Обич пази и бялата старост,
но е зима.
И все ще е зима...
Вяра, Надежда, Любов...
© Copyright: Валентин Чернев, 2013
Свидетельство о публикации №113082201853
Свидетельство о публикации №113082201853
Рецензии