Аз застанах пред твойта врата
като пред няма крепост.
В миг почувствах с болезнена яснота
как си безкрайно далеко.
Век стоя в основите на крепостта -
кулите й се губят в небето.
Мога само без глас,
все така,
да се взирам нагоре към тебе.
Моля птичите леки крила
нежността ми към теб да изкажат,
с мах безмълвен да ти предадат
благослова,
изпълнил душата ми.
***
© Copyright: Снежина Христова, 2013
Свидетельство о публикации №113082210167
Свидетельство о публикации №113082210167
Рецензии