Чужди светове

Светът край мен е толкова нетраен,
непостоянен е светът край мен...
Живея чужди времена назаем,
в различен свят се будя всеки ден.

А някой упорито ме залъгва,
твърди пред всички, без да се свени,
че съм си тръгвал.
Не! Светът си тръгва.
Аз съм си аз – светът ми се мени.

И тоя град на моя не прилича –
менят се нрави, хора, времена...
И Дунав се мени и друг изтича
под каменната крепостна стена;

приятелите се менят и чезнат
и непозната гмеж край мен снове,
и други падат вечерите звездни,
и духат непознати ветрове.

И ми е болно тъй, и осъзнавам,
че аз съм вече сам сред своя ден,
и с всяко утро все по-сам оставам,
че чужди времена текат край мен...

Не са ми нужни нови запознанства,
приятелства с познат и непознат,
не искам в чужди времена да странствам –
какво да правя в чуждия ви свят?

И май е вярно, а не ме залъгват,
че си отивам.
Аз не ги виня.
Изглежда че наистина си тръгвам,
защото, види се, не се меня...