Юлияна Донева - спомен немил, перевод

Все по рядко в полето излизам.
Змей проснат е пътят пред мен.
Смут ли, скръб ли сърцето прониза
или гложди ме спомен стаен!

Ето я шипката алена.
Тъне в бурени селският път.
Да ! ... -  котка видях - овъргалена,
а край нея -  убиеца - с прът!

Извърнах с покруса глава
и - спомням си -  плюх отвратена.
Препънах се в суха върба,
изнервена и възмутена.

Сега  крача по пътя  напред,
но гложди тоз спомен немил и
мисля: " По същият  път
да мина, ще имам ли сили?“

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Я всё реже гуляю полями
И дорога змеёй предо мной
Память хлопает в сердце дверями
Не отпустит никак на покой.

И шиповник в траве придорожной
Как и раньше плодами горит
Рядом кошку забыть невозможно
И убийца над нею стоит.

С возмущением я отвернулась
Не поспоришь с коварной судьбой
И ушла даже не оглянулась
Лишь всплакнула под старой вербой.

И с тех пор пребываю в тревоге
Так момент сей меня поразил
Нелегко мне на этой дороге
И пройти её хватит ли сил?