Гърбът ми цял е в синини жестоки
и в белези от рани – ръб до ръб.
Понасях удари от сто посоки
и всеки подъл удар беше в гръб.
Забиваха ми нож в гърба коварно
и кой ли в гръб по мене не злобя?
И днес са в кръв плещите ми навярно,
но пак съм жив. Гърбът ми загрубя.
Потоци кал изливаха след мене,
зад мене клевети и днес валят,
на лютата им завист бях мишена –
от клетви раменете ме болят.
Но както казах – пак съм жив. В живота
ме следваха и радости, и скръб.
Научих се да не загърбвам злото,
защото злото те издебва в гръб.
И днес съм с нож в гръба, но пак спокойно
очаквам утрото на своя ден.
Да те ударят в гръб е недостойно,
но в моят свят така общуват с мен.
И аз разбирам – иначе не могат:
те само в гръб и вкупом нямат страх.
А моят гръб е тяхната тревога.
Защото е далеч-далеч пред тях...
В гръб
© Copyright: Валентин Чернев, 2013
Свидетельство о публикации №113082001806
Свидетельство о публикации №113082001806
Рецензии