Юлияна Донева - тъжна песен, перевод

Няма я, няма, предишната Есен.
Свири вятърът с тъжен кавал.
Тегне в сърцето неписана песен,
изпълнена с горест и  жал.

Иглици пронизват очите ми сухи,
дъжд яростно бръска в лицето.
Къде си, о, Боже, сляп ли си, глух ли,
не разбираш ли, страда сърцето.

Върни ми, о, Боже, щастливата Есен,
без думи и погледи зимни.
Да млъкне в душата ми тъжната песен,
да звъннат възторжени химни.

Върни ми лицето с усмивката мила,
очите с небесния цвят.
Чрез тях само черпя живителна сила,
през тях гледам белия свят.

Няма я, няма предишната Есен,
свири вятърът с тъжен кавал.
Глухо отеква в сърцето ми песен,
изпълнена с горест и жал.
.
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Ушла не вернётся прошлая осень
Грустную ветер тронул свирель
В сердце болит не рождённая песня
Поёт её с чувством капель.

Иглы вонзаются в очи сухие
Брызжет в лицо мне яростно дождь
Разве мы, Боже, такие плохие
И ты нам не сможешь помочь.

Боже верни мне счастливую осень
Я не желаю холода зим
Пусть замолчит эта грустная песня
Лучше торжественный гимн.

Улыбку верни молю тебя Боже
И блеска придай моим синим очам
По настоящему это поможет
Куда там дежурным врачам.

Ушла не вернётся прошлая осень
Грустную ветер тронул свирель
В сердце болит не рождённая песня
Поёт её с чувством капель.