Эдуард Пасютин Русская доля Руска участ

„РУССКАЯ ДОЛЯ”
Эдуард Пасютин
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


РУСКА УЧАСТ

                В памет на милионите емигранти – изгнаници от Русия,
                останали в чужбина верни на своята родина
                и обичащи нашата Русия не по-малко от нас.

По чужди земи разпиляни
далече от родния кът,
Русия при тях ще остане,
Русия в сърцата таят.

Чужбина – отворена рана,
душа изтерзана боли –
сред Брюксел графиня Татяна,
в Париж е мадам Натали.

Родино, стоиш зад кордона
единствена, с приказен ръст.
В торбичка до родна икона
запазили шепичка пръст.

Сънуват цветя на поляна,
рязанската лайка цъфти –
сред Брюксел графиня Татяна,
в Париж е мадам Натали.

Макар че Русия остава
далечен обречен завет,
пак слънце от изток изгрява
към тях от Русия с привет.

Мъглите под кръст ще ги хванат,
в чужбина смъртта ще вали –
сред Брюксел графиня Татяна,
в Париж е мадам Натали.


Ударения
РУСКА УЧАСТ

По чу́жди земи́ разпиля́ни
дале́че от ро́дния къ́т,
Руси́я при тя́х ште оста́не,
Руси́я в сърца́та тая́т.

Чужби́на – отво́рена ра́на,
душа́ изтерза́на боли́ –
сред Брю́ксел графи́ня Татя́на,
в Пари́ж е мада́м Натали́.

Роди́но, стои́ш зад кордо́на
еди́нствена, с при́казен ръ́ст.
В торби́чка до ро́дна ико́на
запа́зили ше́пичка пръ́ст.

Съну́ват цветя́ на поля́на,
ряза́нската ла́йка цъфти́ –
сред Брю́ксел графи́ня Татя́на,
в Пари́ж е мада́м Натали́.

Мака́р че Руси́я оста́ва
дале́чен обре́чен заве́т,
пак слъ́нце от и́зток изгря́ва
към тя́х от Руси́я с приве́т.

Мъгли́те под кръ́ст ште ги хва́нат,
в чужби́на смъртта́ ште вали́ –
сред Брю́ксел графи́ня Татя́на,
в Пари́ж е мада́м Натали́.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Эдуард Пасютин
РУССКАЯ ДОЛЯ

                Памяти миллионов эмигрантов-изгнанников из России,
                на чужбине оставшихся верными своей Родине
                и любивших нашу Россию не меньше, чем мы.

В чужие заброшены дали,
Вдали от родной стороны
Россию они не предали,
России остались верны.

Чужбина – открытая рана,
Но душу свою сберегли
В Брюсселе графиня Татьяна,
В Париже мадам Натали.

Ах, Родина, ты за кордоном,
Но нет и не будет другой.
Хранится в платке за иконой
Щепотка земли дорогой.

Им снились цветы на поляне,
Ромашки рязанской земли –
В Брюсселе графине Татьяне,
В Париже мадам Натали.

Пусть Родина где-то далёко,
Никто их в России не ждёт.
Но Солнце приходит с Востока,
Оно из России идёт.

Кресты поднялись из тумана,
Где в землю чужую легли
В Брюсселе графиня Татьяна,
В Париже мадам Натали.

http://www.stihi.ru/2012/10/16/7835




---------------
Руският поет, журналист и литератор Едуард Пасютин (Эдуард Пасютин) е роден на 5 ноември 1932 г. в Москва. Завършва факултета по журналистика при московския държавен университет „М. Ломоносов”. Работил е като репортер, спортен журналист и завеждащ отдел във вестник, над 40 години работи във в. „Известия”. Автор е на няколко книги за спорта, на документалната повест „Мальчишки со Староконюшенного”, на поемата „Известиада” и на стихосбирките „Моя свеча” (2005 г.) и „Открытая исповедь” (2007 г.). Живее в Москва.