Моей бабушке

СЕВЕРИН АЛЕКС

Спицы ловко, дело зная, как заученный урок,
Между пальцами мелькают,превращают нить в чулок.
Кот клубок гоняет лапой, словно мышку на полу,
За окошком дождик крапал, растекался по стеклу.
В старом кресле утопая, со скамеечкой для ног,
Бабушка сидит седая, вяжет мне к зиме чулок.
Так уютно, сказка льётся, лампы тлеет фитилёк,
А над светом лампы вьётся любопытный мотылёк.
Нас с иконы над кроватью наблюдает лик святой,
Добрым взглядом Богоматерь освящает наш покой.
Из крестьянской шерсти грубой будут на зиму носки,
А в душе под горя грудой, доброй памяти ростки.
 
Превела  на Български: ЮЛИЯНА ДОНЕВА
МОЯТА БАБА

Ловко, куките по навик, като урок добре заучен,
между  пръстите се мяркат, превръщат нишките в чорап.
Като мишка на тавана, гони котката кълбото,
дъжд  ръми из зад прозорчето и се стича по стъклото.
В старото  кресло  потънала, с малко столче за краката,
баба,  седнала дълбоко,  плете за зимата чорапи.
На лампата фитилът  тлее.  Уютно... тихо си говорим,
любопитна пеперудка кръжи над светлината , горе.
Иконата ни над кревата, с ликът си свят ни наблюдава,
 с поглед  кротък, Богородица, покоят в къщи освещава.
Чорапи къси  за през зимата,  ще имам аз от груба  вълна,
в душата над гръдта гореща, спомен най добър покълва.