Безмълвни са крайпътните дървета.
Крака подгънала, преживя крава.
Подухва вятърът и към дерето
изсъхналата слама разпилява.
Лайките с повехнали листенца
свели са главички като болни.
От спаружените им цветенца
се ръси прах в тревиците околни.
И само в езерцето мълчаливо,
където неподвижна спи водата,
скоква жабче - мъничко, пъпчиво
и кръгче се оформя по средата.
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
Безмолвные деревья край дороги
И мимо важно шествуют коровы
Гуляет ветер летний вдоль оврага
Разносит запах высохшей соломы
Поникли долу бедные ромашки
Их лепестки пожухлые опали
Склонились скорбно в стебле как монашки
Но запах свой, знакомый издавали.
Лишь маленькое озеро молчало
Спокойными своими берегами
Лягушка прыгнет - гладь и закачалась
И разошлась история кругами
Юлияна Донева -Безмълвие, перевод
© Copyright: Доктор Эф, 2013
Свидетельство о публикации №113081702209
Свидетельство о публикации №113081702209
Рецензии