Ест, капитане...

Като морски тризъбец пробождат лазура
трите мачти на стария кораб на дните ми,
който, гонен от вятъра, спори със бурята
и препуска в морето,
                възседнал вълните.

Аз съм днес капитанът на тази фрегата,
под чиито платна прекосявам живота си,
рулеви, канонир* и матрос при платната –
спускам кливера*, рифове вземам* на грота*...

Аз съм щурман,
и боцман,
и юнга на нея,
тя за мен е не кораб, а участ и жребий.
В оня век, дето свърши, отплувах от кея
в синевата тръпчива на светло поднебие;

с нея скитах по всички компасни посоки,
с нея днес с урагана житейски се боря
и когато привърши на дните ми срокът
– да не кажа на лош час – дано не е скоро! –

ще се спуснем на дъното в кипнала пяна,
дето всички потънали кораби лягат,
и ще станем със нея
вълна в океана,
буца сол
или влага от морската влага...

Но е рано за края.
                Тайфунът ни мята
и размесва нектара горчив на вълните
със нектара солен на соления вятър...
...и фрегатата стара сред бурята скита.

Този век преподава горчиви уроци,
свои истини днешният век преподава.
От къде да намеря компас или лоция,
по които сред тези морета да плавам?

Имам нужда от карти, различни от старите,
имам нужда от фар сред мъглата на дните,
имам нужда от котви...
по-точно от вяра,
от платна, от звезди...
Но къде са звездите?

С тази стара фрегата пресичам живота си
или малкото, дето от него остана.

– Опънете платната! И фока*! И грота!
Курс – в окото на бурята!
                – Ест, капитане!...

 
_________

* канонир – от фр. canon – оръдие – артилерист;
* кливер – триъгълно платно, опъвано пред фокмачтата;
* вземам риф – намалявам площта на платното /при буря/;
* грот – най-долното платно на гротмачтата /втората, най-висока мачта на платноходния кораб/;
* фок – долното платно на предната мачта на кораба.