Опит за портрет на художник

Сега седни, а аз ще те рисувам.
Заплитам тънка нишка помежду ни...
Повярваш ли, магията си струва.
И не с бои – ще те рисувам с думи!

Ще те рисувам сякаш за последно – 
разпънат между четири посоки.
Когато във очите ти погледна,
събличам не до голо, а до кокал.

Докосвам с мисъл тънката ти кожа...
Душата ти е цялата във рани.
Разголвам те – горчив до невъзможност...
Не бива нищо скрито да остане!

Не се сърди, не мога другояче –   
посегна ли, рисувам надълбоко,
Боли те, знам! Боли до смърт, обаче
изкуството по принцип е жестоко.

Последен щрих! И кръст от две тирета.
Да се рисува с думите е просто.
Сега се изправи и виж портрета...
"Един художник разговаря с Господ"


Рецензии