От самото начало, от самото рождение,
до деня, в който някога ще си замина,
всичко лошо и хубаво идва при мене
не изцяло, а – наполовина.
Безнадеждност жестока и тиха надежда,
светла радост случайна и зло без причина,
сляп късмет или жребий нещастен, изглежда,
ще ме стигат в живота ми наполовина.
За живота е ясно, той винаги лъже
– половин ад, половин райска градина –
и живея – уж весел, а наполовина тъжен,
щастлив и нещастен – наполовина.
Изцяло гражданин – с адрес на село
гледам да свържа някак си двата края;
трупат се дните ми – наполовина бели,
от половината – аз си зная.
Тъй минавам по пътя, света опасал,
през цъфтящи ливади, през снежни лавини –
наполовина дете, наполовина порасъл,
но и остарял – наполовина.
И стихът ми до края тъй ще се ражда –
наполовина жлъчка, наполовина вино,
наполовина влага, наполовина жажда,
наполовина радост, сълза – наполовина...
Наполовина
© Copyright: Валентин Чернев, 2013
Свидетельство о публикации №113081401805
Свидетельство о публикации №113081401805
Рецензии