Лятно безмълвие, Летнее... - пер. А. Борисова

В знойното лятно безмълвие
тихо душата ми бди.
Пази от детството пълни
стомните с чисти води.

Кърпи платна, напоени
с дъх на смола, сол и бриз.
Спомня море до колене,
радост, любовен ескиз.

Дълги Сизифови делници,
раждане, смърт и тъга.
Волните вятърни мелници
глухо проскърцват сега.

Посред затишия, бури
още изграждам, руша.
С древни щурци-трубадури
с песен в нощта се теша.

Вече високи са хълмите -
гаснат любови, звезди.
В моето знойно безмълвие
с толкова скъпи следи.

Летнее безмолвие

В знойное лето, безмолвное
Тишь на душе и покой.
Бережно детством наполнены
Ведра с водой ключевой.

И паруса, напоены
Духом смолы и ветров,
И по колени на море мы,
Радость и смех, и любовь.

Трудные дни не забудутся,
Вечно в ярме, как Сизиф.
Мельница старая крутится,
Крыльями тихо скрипит.

Стройку внезапною бурею
Рушит. И дрогнет душа.
Только сверчки трубадурами
Ночью поют, не спеша.

И за холмами высокими
Гаснут звезда и любовь.
А в моем знойном безмолвии
Столько любимых следов.

Перевод с болгарского языка: Александра Борисова