Светът е суха пясъчна пустиня
с небе – разнищен бедуински шатър,
и слънце – кръгъл стар печат от злато
върху папирус в избеляло-синьо.
Светът е мъртва призрачна Сахара
в която сенки и миражи скитат
под стъкления блясък на звездите –
очи небесни, като вечност стари.
Сред пясъчния ад посока диря.
Безумства слънчевият огън горе,
през него крачат сенките на хора,
но стъпките им не оставят диря.
И с мен е тъй.
В пустинята забравен,
и аз залитам в тая пещ проклета,
но няма я следата под нозете ми
и пясъкът назад е чист и равен.
Вървя ли? Сън ли е животът кратък?
Тъй искам диря да личи след мене,
да бъда не мираж и не видение,
да е реалност всеки отпечатък...
Но пясъкът е сух и ненаситен.
Затуй ли сплитам пъстроцветни рими?
За да остана в тях? За да ме има?
Това следа ли е?
И аз се питам...
Следи по пясъка
© Copyright: Валентин Чернев, 2013
Свидетельство о публикации №113081301945
Свидетельство о публикации №113081301945
Рецензии