ВИНО И ДЕВЫ, ДЕВЫ И ВИНО Кирил Христов ЖЕНИ И ВИНО

 

Прости замерший, край родной, прости!
Вновь предо мною жизнь все дни открыла,
вновь трепетное сердце опоила,
и мой неудержимый дух лети
ко счастью,  к бурям и волненьям.
Я пьян от своего младого поколенья!
Так  хорошо вокруг меня давно!
Вино и девы! Девы и вино!

Кривая хижина, ваш храм,
коптите солнце вы… - Ползите
к призракам, меня ж оставьте,
да поживей, давно вас знал:
в безумстве и танцующей усладе!
И чуя погребальный звон,
то не меня жалейте, силы с млада
растратил сам: то был лишь дивный сон!

Оставив жизнь в конце полета –
хотел быть с полной чашею в руках,
когда так сладостно блестит в глазах,
и мир весь Божий розового цвета!
Дай в старости вздремну
на тепломраморной груди,
позволь лишь тихий шепот бледных губ:
- Ах, пой тихонько мне, но не буди!...


Кирил Христов
ЖЕНИ И ВИНО, ВИНО И ЖЕНИ

Прости мъртвило, роден край, прости!
Пред мене нов живот се днес открива,
с нов трепет се сърцето ми опива,
и моят дух неудържим лети
към щастие – към бури и вълненйя.
Пиян съм аз от мойте младини!
Тъй хубаво е всичко окол мене!
Жени и вино! Вино и жени!
 
Колиба кривнала е ваший храм,
кандило слънцето ви е... – Плъзнете
по призраци, а мене оставете
да поживея, както аз си знам:
в безумства и вов вихрени наслади!
И погребалний ми ли чуйте звън,
не ме окайвайте, че сили млади
прахосал съм: то беше дивен сън!
 
О, нека отлети живот крилат –
ала със пълна чаша във ръката,
кога тъй сладостно шуми главата,
когато цял е в рози Божий свят!
И нека отлежала се отпусне
на топломраморните й гърди,
несвестно нека шепнат бледни устни:
– Ах, тихичко ми пей, не ме буди!...
 
               1897 г.

http://stihi.ru/2013/08/12/20